Независимо дали е величествен или скромен, филигранен или сложен, класически в църквата или в модерната рок музика: органът е кралицата на музикалните инструменти. Той остава ненадминат в разнообразието си от звуци. Докато съвременните органи произвеждат звука си по електронен път, класическите инструменти все още разчитат на въздуха, за да зададат тона. Трудната работа по производството на вятъра обаче вече се извършва от машини, а не от човешки мускули.
Звукът на един орган се произвежда от тръбите му с различни размери, през които се издува постоянна въздушна струя. Тонът се произвежда – подобна на този при блокфлейта – посредством издухване на въздуха през тесен процеп, лабиум, или посредством вибриращата средна част на езика във вътрешността на лулата, както е при кларинета.
Необходимият за това сгъстен въздух, т.нар. вятър в органа, допреди около 100 години се е произвеждал от мехове, които са били удряни с крака. При големите инструменти за тази тежка работа са били необходими до дванадесет души. Едва след появата на електричеството в органостроенето все по-често се използват електрически вентилатори, които произвеждат много постоянен и тих въздушен поток в сравнение с меховете, задвижвани с крака. В същото време обаче винаги е било предизвикателство електрическият ветров генератор да бъде конструиран по такъв начин, че да не се чува дори и при тиха музика.
При реставрацията на стари инструменти обаче органостроителите по възможност запазват историческите мехове, за да бъде съхранен звукът на органа в първоначалния му вид. За да може вятърът в органа да бъде генериран автоматично, често се използват електрически двигатели, които движат меховете нагоре и надолу вместо помощник човек. Така е и при историческия пример с Института за църковна музика и музикална педагогика в Регенсбург, изграден през 1752 г. от Антонио Пилоти от Болоня в типичен италиански стил, който в хода на реставриране е получил автоматична система за повдигане на меховете.
Изискването към изпълнителя работилница за органи Йорг Бенте беше, че трябва да се запази оригиналната историческа функция и че органът не трябва да бъде оборудван нито с програмируем логически контролер (PLC) нито с други елементи за управление, освен главния шалтер. В сътрудничество с експертите от Festo в крайна сметка беше взето решение за използване на електродвигатели от серията EMMS-AS-70 и контролери от серията CMMP за задействане на двигателите.
Усъвършенстваното окабеляване и дизайнът на контролера осигуряват абсолютно безшумна експлоатация, така че удоволствието от музиката да не бъде смущавано дори при най-тихите звуци. Решението на Festo позволява също така динамично превключване между паузи в свиренето с ниска консумация на въздух и пълноценно използване с висока консумация на въздух: необходимото въздушно налягане от 4,5 милибара остава постоянно, тъй като единият от двата силфона винаги разполага с достатъчен резерв от въздух.
От края на юли 2014 г. реставрираният инструмент с автоматизирана система за повдигане на меховете се използва успешно в залите на университета в Регенсбург. Органът се използва като част от обучението за автентично възпроизвеждане на италианска музика от 18. век. Съвременната техника на Festo допринася да се запази жива част от историческата музикална култура.