Когато известният швейцарски педагог и социален реформатор Йохан Хайнрих Песталоци в началото на 19. век пропагандира ученето с глава, сърце и ръка, светът все още не е знаел за ученето с много измерения. Но визията за цялостен подход вече е била родена. Оттогава животът е станал несравнимо по-сложен, а сложните задачи изискват сложни методи за решаването им – нали?
Ученето е процес, който продължава през целия живот. Това беше заявено от Комисията на ЕС в контекста на нейните дейности в областта на образователната политика за европейското пространство за учене през целия живот. Ученето през целия живот тук се определя като всяка целенасочена дейност, която служи за непрекъснато усъвършенстване на знанията, уменията и компетенциите. Това включва целия спектър от формално, неформално и самостоятелно учене. Поставена е амбициозна цел: да се превърнем в най-конкурентоспособното и динамично общество основано на знанието в света.
Обширно и комплексно
Образованието оказва положително въздействие върху личната идентичност, социалното взаимодействие и професионалната дееспособност във всички фази на живота. Но рамковите условия за учене се променят. Изискванията на учащите се са се променили и в изследванията на обучението има открития, които изискват нова методично-дидактическа концепция в целия контекст на обучението. "Традиционната система трябва да бъде оживена", изисква германският философ и публицист Рихард Давид Прехт във връзка с училищата и университетите. Той би искал да включи по-интензивно в преподаването компетентни лица, както и да отговори по-добре на нивото на знания на учениците и студентите с помощта на електронни помагала. Като пример Прехт посочва, че в училищата трябва да преподават и известни специалисти от практиката, включително пенсионирани такива. По този начин знанията и опитът се предават директно от едно поколение на друго.
Нови концепции за обучение
Седене на едно място, зубрене и предварително натоварване: класическата програма все повече остава в миналото. Модерно обучение означава много по-индивидуален подход и изпитване на нови проекти. Фронталното изнасяне на лекции вече не е единственият метод на преподаване и е обект на все повече критики, защото новото обучение е откъснато от мястото, пространството и времето. Предпочитат се алтернативни смесени концепции, като например работа в група, с партньор или самостоятелно, като се предпочитат нови технологии. Например при електронното обучение, което позволява не само независимо използване, а също и индивидуално и гъвкаво организиране на учебните процеси с цел по-добро запомняне на материала и мислене свързано с решаване на проблеми. Сливането на цифровия свят с образованието е логично и освен това представлява метод спестяващ разходи и време.
Обучението формира нашето мислене
"Това е начинът, по който сме подготвени за този живот, как сме възпитани, социализирани и в крайна сметка образовани, с други думи, каква "азбука" ни е дадена, екипирани с която тръгваме към и в света", казва Ервин Вагенхофер, който в документалния си филм "Азбука", създаден за киното – с който предизвиква международна сензация –посочва нежелателни развития в областта на образованието. Той също така подчертава: "Това което научаваме формира нашия запас от знания, но начинът, по който учим, формира нашето мислене." И това е очевидно: хората запомнят по-лесно това, което ги е завладяло.
Виртуално и игрово обучение
В академичната сфера интензивно се обсъждат нови подходи към виртуалното обучение, като например обучение базирано на цифрови игри, разказване на цифрови истории и интерактивна драматургия. Тези методи предполагат, че ученето може да бъде организирано по-ефективно благодарение на разкази и игри и че Интернет е идеалната среда за това. "Виртуалната реалност" предлага техническите предпоставки, желаното съдържание да бъде преживяно по нов начин, като се интегрират всички сетива Потапянето във виртуалния свят има силно емоционално въздействие и засилва връзката с предаваното съдържание.
Прилагане на структурен подход
Смисълът не е в предаването на готови знания, а във формирането на структури за действие и мислене. При това знанията се натрупват йерархично: Най-важните съдържания са свързани, съответните въпроси са подредени, а идеите са обединени. Всичко това би трябвало да помогне за по-добро учене и мислене. За тази цел са се утвърдили множество методи за преподаване и учене – от изобразяване на идеи и колективно обсъждане на проблеми до групирането им. Тяхната цел е да създадат разумна последователност на отделните учебни модули, която може да бъде пренесена в работен план. Всички те обаче се основават на събирането на информация по теми, групирането ѝ по единици знания и систематизирането на учебните съдържания. Дори при индивидуална работа и в процеса на писане групирането често е полезно – за структуриране на собствените мисли и идеи или за преодоляване на блокажите в писането и мисленето.
Хипер, хипер
Свързването на важни неща и постепенното изграждане на мрежа – това е хиперобучението, метод за развиване на собствените умения и по-ефективно придобиване на нови знания. Това удовлетворява човешкия мозък, който не просто съхранява информация в чекмеджета, а я подрежда в сложни мрежи. Целта на хиперобучението е да бъдат свързани възможно най-много знания с различни теми, за да се намерят по-лесно решения на проблемите. Изграждате своя "собствен Интернет в главата си" и извиквате наученото с помощта на собствена търсачка. Основното условие обаче е, учебният материал не само да е научен наизуст, но и да е разбран. В противен случай в мозъка би се появил своеобразен "супер хаос", ако правилната информация не е свързана помежду си.
Насърчаване и вдъхновяване
Става дума преди всичко за създаване на условия, които да позволят на хората да развият заложения в тях потенциал", казва известният германски невробиолог проф. д-р Гералд Хютер. Според професор Хютер, за да могат хората в бъдеще да развиват потенциала си по-оптимално, трябва да бъдат създадени по-благоприятни рамкови условия за това и да бъде развита култура на взаимоотношения, ориентирана към развитието на потенциала в семействата, детските градини, училищата, университетите, в професионалния живот и не на последно място в общините. Значението на емоционалните реакции в учебните процеси също е много голямо и е добре документирано в неврологичните изследвания, така че сложните взаимоотношения могат да бъдат по-добре описани и фиксирани в мозъка под формата на изображения и метафори, отколкото посредством фактологични обяснения. Наред с предаването на фактологични знания основната грижа на професор Хютер винаги е да стимулира въображението на хората, да събуди радостта им от собствените им открития и от превръщането на абстрактното знание в тяхно собствено познание.
От знания към компетентност
Ученето трябва не само да предава фактически и специализирани знания, да учи на умения и да повишава квалификацията. Ученето трябва да води до откриване на самостоятелни решения на конкретни и актуални проблеми. Става дума за компетентност, която не се придобива само посредством зубрене в училище, а и в рамките на проекти и реални работни ситуации. Тук фокусът е върху неформалното учене, което е свързано с класическата квалификация.
Самостоятелно управление на обучението
Самостоятелната организация е особено важна, тъй като насърчава учащите да дават своя принос и самостоятелно да управляват своето обучение. Ако е успешно и сътрудничеството с други хора за съвместно учене и работа, е намерена правилната комбинация и е поставена основата за истинско участие в ученето. Както пише швейцарският педагог и реформатор Петер Фратън в своята "Педагогически първични молби" за автономното учене в проектираната среда: "Не ме възпитавай – а ме запознай и ме придружавай, не ме учи – а ме остави да участвам, не ми обяснявай – а ми дай време да добия опит, не мотивирай мен – а себе си!"
Вчера, днес и утре
Новите технологии откриват пред хората цял нов, почти безкраен свят – това оказва значително влияние върху учебното съдържание, методите на преподаване и каналите, посредством които се образоваме. Днес е много лесно да се направи справка в огромни библиотеки в Интернет или да се потърси съвет и информация от експерти по дадена тема във форуми и социални мрежи. И това продължава, защото една нова идваща от САЩ тенденция завладява обучението: отворени онлайн лекции, така наречените MOOC - Massive Open Online Courses, които дават възможност на милиони хора да придобиват знания безплатно или много евтино. По-демократичен достъп до образование не е имало от изобретяването на модерното книгопечатане – а това е станало преди 566 години. Как се учи, какво се учи, къде се учи и с кого се учи – в бъдеще въображението ще бъдат поставяни все по-малко граници.