За BionicFlyingFox нашите разработчици от Bionic Learning Network проучиха внимателно плодоядния прилеп и технически реализираха специалното му поведение при полет. Чрез взаимодействието на интегрираната бордова електроника с външна система за проследяване на движението свръхлекият летящ обект може да се движи полуавтономно в определено въздушно пространство.
Плодоядният прилеп принадлежи към разред прилепи - единствените бозайници, които могат да летят активно. Особено характерна е неговата фина и еластична летяща кожа, която се простира от удължените кости на ръката и прръсттите кости до глезените. Когато летят, животните контролират специално извивката на летателната мембрана с пръстите си и по този начин могат да се движат аеродинамично и пъргаво във въздуха. Това им позволява да постигнат максимална подемна сила дори при бавни полетни маневри.
С размах на крилете 228 cm и дължина на тялото 87 cm изкуствения плодояден прилеп тежи само 580 грама. Подобно на естествения плодояден прилеп, кинематиката на крилата му също е разделена на първостепенно и второстепнно крило и е покрита с еластична кожа, която продължава от крилата до краката. Това прави площта на крилото му сравнително голяма и позволява ниско натоварване на крилото. Както и при биологичния модел, всички точки на съчленяване са в една равнина, така че BionicFlyingFox може да упаява и сгъва крилата си индивидуално.
Летящата кожа на модела е тънка, свръхлека и същевременно здрава. Състои се от две непромокаеми фолиа и еластан, които са заварени в приблизително 45 000 точки. Благодарение на своята еластичност тя остава почти без гънки дори когато крилата са прибрани. Структурата на пчелната пита на оплетката предотвратява по-нататъшното увеличаване на малките разкъсвания на летящата кожа. Това позволява на BionicFlyingFox да продължи да лети, дори ако тъканта е леко повредена.
За да може BionicFlyingFox да се движи полуавтономно в определено въздушно пространство, той се свързва с така наречената система за проследяване на движението. Инсталацията записва постоянно неговата позиция. В същото време системата планира траекториите на полета и подава необходимите команди за управление. Излитането и кацането се извършват ръчно от човека. По време на полет автопилотът поема управлението.
Важен компонент на системата за проследяване на движението са две инфрачервени камери, монтирани на устройство за накланяне (англ. pan-tilt unit). Това им позволява да се въртят и накланят, така че да могат да проследяват целия полет на BionicFlyingFox от земята. Камерите разпознават плодоядния прилеп по четири активни инфрачервени маркера, прикрепени към краката и върховете на крилата ѝ.
Изображенията от камерите се изпращат към централен главен компютър. Той оценява данните и координира полета като външен ръководител на полети. За тази цел в компютъра има предварително програмирани траектории, които определят траекторията на полета на BionicFlyingFox по време на маневрите му. Изкуственият плодояден прилеп сам изчислява необходимите движения на крилата за оптимално изпълнение на желаните траектории с помощта на бордовата си електроника и сложни поведенчески модели.
Плодоядният прилеп получава необходимите алгоритми за управление от главния компютър, където те се научават от машината и постоянно се подобряват. Това позволява на BionicFlyingFox да оптимизира поведението си по време на полетите и по този начин да следва зададените маршрути всеки път по-точно. Управлението се осъществява чрез движението на краката и променящата се по този начин повърхност на крилата.