Звукът на един орган се произвежда от тръбите му с различни размери, през които се издува постоянна въздушна струя. Тонът се произвежда – подобна на този при блокфлейта – посредством издухване на въздуха през тесен процеп, лабиум, или посредством вибриращата средна част на езика във вътрешността на лулата, както е при кларинета.
Необходимият за това сгъстен въздух, т.нар. вятър в органа, допреди около 100 години се е произвеждал от мехове, които са били удряни с крака. При големите инструменти за тази тежка работа са били необходими до дванадесет души. Едва след появата на електричеството в органостроенето все по-често се използват електрически вентилатори, които произвеждат много постоянен и тих въздушен поток в сравнение с меховете, задвижвани с крака. В същото време обаче винаги е било предизвикателство електрическият ветров генератор да бъде конструиран по такъв начин, че да не се чува дори и при тиха музика.
При реставрацията на стари инструменти обаче органостроителите по възможност запазват историческите мехове, за да бъде съхранен звукът на органа в първоначалния му вид. За да може вятърът в органа да бъде генериран автоматично, често се използват електрически двигатели, които движат меховете нагоре и надолу вместо помощник човек. Така е и при историческия пример с Института за църковна музика и музикална педагогика в Регенсбург, изграден през 1752 г. от Антонио Пилоти от Болоня в типичен италиански стил, който в хода на реставриране е получил автоматична система за повдигане на меховете.
Изискването към изпълнителя работилница за органи Йорг Бенте беше, че трябва да се запази оригиналната историческа функция и че органът не трябва да бъде оборудван нито с програмируем логически контролер (PLC) нито с други елементи за управление, освен главния шалтер. В сътрудничество с експертите от Festo в крайна сметка беше взето решение за използване на електродвигатели от серията EMMS-AS-70 и контролери от серията CMMP за задействане на двигателите.
Усъвършенстваното окабеляване и дизайнът на контролера осигуряват абсолютно безшумна експлоатация, така че удоволствието от музиката да не бъде смущавано дори при най-тихите звуци. Решението на Festo позволява също така динамично превключване между паузи в свиренето с ниска консумация на въздух и пълноценно използване с висока консумация на въздух: необходимото въздушно налягане от 4,5 милибара остава постоянно, тъй като единият от двата силфона винаги разполага с достатъчен резерв от въздух.
От края на юли 2014 г. реставрираният инструмент с автоматизирана система за повдигане на меховете се използва успешно в залите на университета в Регенсбург. Органът се използва като част от обучението за автентично възпроизвеждане на италианска музика от 18. век. Съвременната техника на Festo допринася да се запази жива част от историческата музикална култура.