Новите концепции за задвижване и невероятните форми на движение винаги са играли важна роля в нашата Bionic Learning Network. С BionicWheelBot е създаден ходещ робот с много специални свойства, вдъхновен от паяка Cebrennus rechenbergi.
Биологичният модел за BionicWheelBot е паякът (Cebrennus rechenbergi). Живее в пустинята Ерг-Шеби на ръба на Сахара. Именно там през 2008 г. ги открива професор Инго Рехенберг, преподавател по бионика в Техническия университет в Берлин. Паякът може да се движи като другите паяци. Той обаче може да се движи и с комбинирана последователност от полет и преобръщане на земята.
Това му позволява да се адаптира оптимално към заобикалящата го среда: На равен терен той е два пъти по-бърз в т.нар. режим на търкаляне, отколкото при движение. От друга страна, при неравна повърхност са изгодни единични стъпки. Това му позволява да се движи безопасно и ефективно в пустинята, където се срещат и двата вида терени.
Откакто е открил паяка, професор Рехенберг работи върху техническото пренасяне на моделите му на движение. Проучванията на поведението на паяка доведоха до конструкцията на различни роботи , който може да се движи по труден терен. За BionicWheelBot берлинският учен доразвива кинематиката и концепцията за задвижване заедно с нашия екип по бионика.
За да започне да се търкаля, BionicWheelBot оформя по три крака отляво и отдясно на тялото си в колело. Двата крака, които са сгънати по време на ходене, сега се разтягат, оттласкват свития на топка паяк от земята и го бутат постоянно, докато се търкаля. По този начин те предотвратяват затъването на BionicWheelBot и гарантират, че той може да се движи дори по неравен терен. В режим на търкаляне изкуственият паяк - подобно на естествения си модел - е много по-бърз, отколкото когато се движи. Роботът може да се справи дори с наклон до пет процента нагоре.